5.03.2007 г., 11:08

Моето вечно щастие

1K 0 0

(На приятелката ми Силвия)

Понякога, та дори и доста често,

думите не стигат да опиша

колко много съм щастлива,

че твоят поглед срещам.

Честност, искреност и доброта –

ти си слънце в моя ден,

дало светъл лъч и на нощта!

Колко, ах, колко много съм шастлива,

че те има и че си до мен,

колко съм различна,

когато често срещам

твоят поглед – чист и необикновен!

Казват: „Нека винаги сте двете”

Двете??? Та ние сме едно!

Едно приятелство прекрасно,

няма да умира То!

Незабравими мигове вълшебни

с теб аз толкоз изживях

ти ме караш да се радвам,

че ще Бъда, Съм и Бях!

Ти осмисляш моите дни,

даваш ми надежда,

за прекрасни бъднини,

към които с радост да поглеждам!

Приятелството е магия,

а магьосницата – Ти!

Обичам те, приятелко любима,

защото си такава, каквато

всъщност си!

 

04.03.2007г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Ракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....