24 feb 2009, 18:02

Моето завинаги 

  Poesía » De amor
794 0 2
Всеки път, когато угася светлините,

и останат да светят само звездите над нас,

усещам как сърцето ми те зове...

 

 

Плъзгам ръка по лицето ти,

целувам очите ти и за пореден път

долавям онзи аромат на загоряла захар.

 

Няма нищо по-сладко от теб

и вкусът на карамела лепне по устните ми.

 

 

 

Обичам да заспивам близо до теб

и всяка нощ тайно те орисвам

да ме обичаш още повече, щом се събудиш.

 

И не мога да спра да те гледам.

 

 

 

И мисля... Дали сънуваш мен?...

Дали ме обичаш дори във съня ти?

 

 

 

Целувам челото ти и се сгушвам до теб,

вплитам ръце в твоите и облягам глава

на гърдите ти, за да чувам всеки удар на

моето любимо сърчице.

 

 

 

Ти беше моето вчера.

Сега съм до тебе и си моето днес.

За утре не зная.

Дано да ни има!

 

 

 

 

Молитвата изричам най-накрая

и заспивам със надеждата, че ти ще бъдеш

моето утре!

А за мене - знаеш.

Аз съм твоето ЗАВИНАГИ!...

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??