Моето завинаги
и останат да светят само звездите над нас,
усещам как сърцето ми те зове...
Плъзгам ръка по лицето ти,
целувам очите ти и за пореден път
долавям онзи аромат на загоряла захар.
Няма нищо по-сладко от теб
и вкусът на карамела лепне по устните ми.
Обичам да заспивам близо до теб
и всяка нощ тайно те орисвам
да ме обичаш още повече, щом се събудиш.
И не мога да спра да те гледам.
И мисля... Дали сънуваш мен?...
Дали ме обичаш дори във съня ти?
Целувам челото ти и се сгушвам до теб,
вплитам ръце в твоите и облягам глава
на гърдите ти, за да чувам всеки удар на
моето любимо сърчице.
Ти беше моето вчера.
Сега съм до тебе и си моето днес.
За утре не зная.
Дано да ни има!
Молитвата изричам най-накрая
и заспивам със надеждата, че ти ще бъдеш
моето утре!
А за мене - знаеш.
Аз съм твоето ЗАВИНАГИ!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Петкова Всички права запазени
