Мога да те обиждам с цветове,

да те пребоядисам в кадифено черно

с малки алени пръски любов

по краищата и чувствата.

Мога да оставя

в нефритенозелените ти очи

всичките следи от мен,

които ще болят.

Мога да те измъчвам шарено.

Мога да рисувам твоето небе

в яркосиньото на сол,

разсипана във пламъци,

и очертанията му да загубя в мен.

Мога да те карам да сънуваш

в бяло ослепително, като пред олтар,

окъпан в полегата и златиста светлина...

... по здрач.

Мога да те окова

във всички мои цветове.

Но няма смисъл,

щом само аз те виждам в розово.

(оставям ти твоя прозрачно-изпепеляващ свят,

някоя друга ще го оцвети?)