3 nov 2009, 22:02

Моите две лица 

  Poesía
589 0 3

Моите две лица

 

В мен се борят с ярост две лица -
пустинен ярък пек и тучна нива;
усмивка на човек с гримаса крива;
безскрупулна змия със сто сърца.

В очите ми се лее вечна суша.
Лукави зверски погледи се бият
със топлите очи, за да открият,
че аз сама в лъжите си се душа.

И всяка сутрин лъжа се едва,
че в сънна потна нощ на новолуние,
във нечие отчаяно безумие,
ще иска някой мойте две лица...

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "В мен се борят с ярост две лица -"

    асоциацията прецаква стихото ти
  • Много харесах творбата ти . Пресъздала си чудесно двуликата същност на човека и копнежа му да бъде харесан такъв, какъвто е. Поздрави от мен!
  • Много харесах римуването. Супер се е получило! Отлично!
Propuestas
: ??:??