Моите две лица
Моите две лица
В мен се борят с ярост две лица -
пустинен ярък пек и тучна нива;
усмивка на човек с гримаса крива;
безскрупулна змия със сто сърца.
В очите ми се лее вечна суша.
Лукави зверски погледи се бият
със топлите очи, за да открият,
че аз сама в лъжите си се душа.
И всяка сутрин лъжа се едва,
че в сънна потна нощ на новолуние,
във нечие отчаяно безумие,
ще иска някой мойте две лица...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владислава Генова Todos los derechos reservados
. Пресъздала си чудесно двуликата същност на човека и копнежа му да бъде харесан такъв, какъвто е. Поздрави от мен!
