Моите две лица
В мен се борят с ярост две лица -
пустинен ярък пек и тучна нива;
усмивка на човек с гримаса крива;
безскрупулна змия със сто сърца.
В очите ми се лее вечна суша.
Лукави зверски погледи се бият
със топлите очи, за да открият,
че аз сама в лъжите си се душа.
И всяка сутрин лъжа се едва,
че в сънна потна нощ на новолуние,
във нечие отчаяно безумие,
ще иска някой мойте две лица...
© Владислава Генова All rights reserved.
. Пресъздала си чудесно двуликата същност на човека и копнежа му да бъде харесан такъв, какъвто е. Поздрави от мен!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
