2 jun 2009, 20:07

Мой Живот!

  Poesía
687 0 4

Мой Живот!

 

 

 

Боли ме, когато не си до мен,

когато всяка мисъл изпиваш…

Унило чакам утрешния ден,

отново лицето ми да милваш.

 

Разкъсвам се, когато те няма…

Сякаш съм във самолет без пилот.

Може би понякога съм пряма,

но за мен ти си целият Живот!

 

Всеки път, когато ми повтаряш

как повече от всичко ме обичаш,

нова врата в сърцето отваряш

и душата ми пред теб събличаш…

 

Ти си всеки малък, хубав жест…

Всеки удар на сърцето болно,

всеки поглед, всяка мисъл… мойта чест…

По-свободна съм от птиче волно!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....