Мой Живот!
Мой Живот!
Боли ме, когато не си до мен,
когато всяка мисъл изпиваш…
Унило чакам утрешния ден,
отново лицето ми да милваш.
Разкъсвам се, когато те няма…
Сякаш съм във самолет без пилот.
Може би понякога съм пряма,
но за мен ти си целият Живот!
Всеки път, когато ми повтаряш
как повече от всичко ме обичаш,
нова врата в сърцето отваряш
и душата ми пред теб събличаш…
Ти си всеки малък, хубав жест…
Всеки удар на сърцето болно,
всеки поглед, всяка мисъл… мойта чест…
По-свободна съм от птиче волно!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
много хубав стих. Успехчета 
