Можех да поискам да бъде еднакво -
с дозирани стълби, с измислен ритуал на прогнозна игра,
без избор на ирония, която се плъзга
по строги и официално облечени правила.
Можех. Не поисках това.

Можех за приема да бъде достатъчно –
спорни заслуги залитащи с ритъм на страници без следа,
стрелки да маркират лениво и глухо надлъгване
в апатично и празно чувство на сутринта.
Можех. Не исках да бъде така.

Можех да допусна да бъде реално -
напътствия на вчерашен вестник получени от първа ръка,
подредени посоки с лекомислени схеми,
нарисувано с много усърдие тържество на среда.
Можех. Не исках да бъде така.

Можех да помоля и много се молих –
без думи покорно говорещи с обноски на тишина,
без самочувствие издайно оплетено
от семпла и рехава рамка на суета.

Господи, аз ли грешно се молих
или ти грешно разбра…