22.04.2015 г., 16:29

Можех да поискам да бъде еднакво

606 0 0

Можех да поискам да бъде еднакво -
с дозирани стълби, с измислен ритуал на прогнозна игра,
без избор на ирония, която се плъзга
по строги и официално облечени правила.
Можех. Не поисках това.

Можех за приема да бъде достатъчно –
спорни заслуги залитащи с ритъм на страници без следа,
стрелки да маркират лениво и глухо надлъгване
в апатично и празно чувство на сутринта.
Можех. Не исках да бъде така.

Можех да допусна да бъде реално -
напътствия на вчерашен вестник получени от първа ръка,
подредени посоки с лекомислени схеми,
нарисувано с много усърдие тържество на среда.
Можех. Не исках да бъде така.

Можех да помоля и много се молих –
без думи покорно говорещи с обноски на тишина,
без самочувствие издайно оплетено
от семпла и рехава рамка на суета.

Господи, аз ли грешно се молих
или ти грешно разбра…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ел Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...