Градя у мене мълчалива църква
и чудя се отде да я захвана.
Олтар ще е сърцето мое мъртво,
а прозорците й - горе, на тавана,
ще бъдат, знам, очите ми големи -
да побират всяка гледка замечтани.
Бързам... и за да не губя време -
икони ще създам от паметта ми.
Душата ми ще бъде чудна порта -
съдбата моя там ще е свещенник.
Мислите ми ще странен вортекс,
от светените води във мене ценни. ...