МОКРИ СА РЕСНИЦИТЕ НА СЛЪНЦЕТО...ОЩЕ

20 may 2006, 18:59

Poesía

616 0 4

И днес си замина
деня
и ми помаха за сбогом.
Последно свиждане
с една ръка, а в
другата - шепа прах
за живинка.
Използва самотата
всяка нощ,
нахално да ме разсъблича
с остри нокти...
Луната зад черен облак
се покри, разголила
лимоненото рамо.
Похотливо красива е
нощтa,
докосвa ме, притихнала
и онемяла...
Боли ме допира. Студено-гола,
притворила очи,
стискам живинката оцеляла.
Мокри са ресниците на
слънцето, но аз го чакам
всеки ден - клонка, на
влага устояла.
Жилав корен съм.
На студа напук, пролетно
се раждам и
дочаквам оня пътник
закъснял, да си отхапе
от плода със жажда.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Романтик (Христо Костов)

2006-05-21T01:39:05+03:00

Много ми хареса!!! Поздрави!!!
Dimi (Дими Фильова)

2006-05-20T21:50:06+03:00

Имаш толкова вяра в себе си, че и мен запалваш. Пълен с жажда за живот е стихът ти. Здравей, талантлива!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2006-05-20T21:11:35+03:00

Няма лошо в промяната,Жени!
Беше изтрито...Радвам се,че те е докоснало
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-05-20T21:03:28+03:00

Това съм го чела и преди,но сега като,че ли е променено!
И пак е хубаво!
Поздрав!