МОКРИ СА РЕСНИЦИТЕ НА СЛЪНЦЕТО...ОЩЕ
И днес си замина
деня
и ми помаха за сбогом.
Последно свиждане
с една ръка, а в
другата - шепа прах
за живинка.
Използва самотата
всяка нощ,
нахално да ме разсъблича
с остри нокти...
Луната зад черен облак
се покри, разголила
лимоненото рамо.
Похотливо красива е
нощтa,
докосвa ме, притихнала
и онемяла...
Боли ме допира. Студено-гола,
притворила очи,
стискам живинката оцеляла.
Мокри са ресниците на
слънцето, но аз го чакам
всеки ден - клонка, на
влага устояла.
Жилав корен съм.
На студа напук, пролетно
се раждам и
дочаквам оня пътник
закъснял, да си отхапе
от плода със жажда.
деня
и ми помаха за сбогом.
Последно свиждане
с една ръка, а в
другата - шепа прах
за живинка.
Използва самотата
всяка нощ,
нахално да ме разсъблича
с остри нокти...
Луната зад черен облак
се покри, разголила
лимоненото рамо.
Похотливо красива е
нощтa,
докосвa ме, притихнала
и онемяла...
Боли ме допира. Студено-гола,
притворила очи,
стискам живинката оцеляла.
Мокри са ресниците на
слънцето, но аз го чакам
всеки ден - клонка, на
влага устояла.
Жилав корен съм.
На студа напук, пролетно
се раждам и
дочаквам оня пътник
закъснял, да си отхапе
от плода със жажда.
© Веска Алексиева All rights reserved.
