Молба

18 feb 2009, 19:44

Poesía » Civil

546 0 1

Никой не преброява

усмивките...

всички сме свъсени,

мрачни,

с очи в нищото впити,

а мечтите...

мечтите са

все еднозначни:

служба, пари

и красива кола,

богатства безчет

и палати...

а душата дълбае я

кръвожадна ламя.

Завист и злоба,

в унисон

с лъскави дрешки

са новата мода...

Боже, умолявам те

дари ни отново

чувства човешки!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.