Много неща не са ми ясни,

А понякога думите са тъй опасни,

Криво разбрани и изтълкувани.

Пречупени през нараненото ни съзнание.

Кървава ревност, дълбоки рани.

Страх от самота е заобикалящата ни среда.

Ела до мен, прегърни ме, успокой ме, утеши ме.

Отърви ме от мислите. Помогни ми.

Кажи ми, че ме обичаш и всяка друга ти отричаш.

Че съм аз жената - единствена и желана.

Тази, която дълго си чакал и за която нощем си плакал.

Ще подам ръка, ще повярвам, ще се усмихна.

С тази красива мисъл аз ще привикна.

И завинаги ще те обикна.

Не искам друго, теб само.

Да бъдеш ти до моето рамо.

Твоето тяло ми носи наслада.

Готова съм с теб да бъда дори и в ада.