25 may 2005, 21:36

Молба към утрото

Poesía

1.1K 0 4

Утро мое,
албиносче червенооко,
разчупи покоя
след нощта жестока!
Тебеширено момиче
по асфалта на тъгата
нарисувай птица
с цветовете на дъгата!

Утро мое,
стръкче некосено
не полягай пред пороя
на река студена!
Светла самодиво,
нека да е лека,
нека е щастлива
всекидневната пътека!

Утро мое!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Grimoir (Фредерик)

(е, не е честно, винаги вместо думи ми идват очаровани, но нечленоразделни възклицания)

2005-06-10T23:49:28+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Нежен си до безкрай
Радвам ти се

2005-05-27T22:11:31+03:00
daik (Георги Динински)

Ами малко усмивки в дъждовността

2005-05-25T22:40:03+03:00
Matussael (Димитър Дянков)

О! Музика, лъчи...

2005-05-25T22:07:21+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0