Надраскахте душата ми във миг...
спрете се, че страшничко е, хора...
ще чуете болезнения вик...
тя ранима е до своя корен.
Разпънахте живота ми на кръст...
сега не мога с вяра да мечтая...
сочите ме винаги със пръст...
но власт да ви осъдя нямам.
Не остана даже капчица любов...
забравил съм последния си полет...
оглозгахте душата ми до кост...
от липсата на страх от Бога. ...