1 oct 2009, 16:20

Молитва

  Poesía » Civil
849 1 5

Молитва

 

Ти който си над всички

И можеш всичко на света

Ти който ни даряваш с обич

Със Слънцето и с Радостта

 

Ти най-далечен и най-близък

Ти бурен огън и вода

Подай ръка сега, спаси ни,

От лоши думи и от самота

 

Спаси ни Господи. Спаси ни..

Виновни ли сме без вина?

Прати ни вяра, дай ни сили

любов ни дай и свобода

 

Спаси ни Боже милостиви

От мъки и от клевети

И ако спреш при нас,

Прости ни...

Кажи ни,

че не сме

сами!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Амин!
  • Да бъде!
  • Добра е молитва ти, Пентадор Поздрави
  • Когато
    неизвестността тресе
    извечните устои на народа,
    и гасне туй,
    което все и все
    мъждукало е с доловима гордост;
    трудът ти става
    механичен труд
    с роботски дъх на сив автоматизъм,
    и вместо топлинка,
    те лъха студ,
    и не от полюса, а някъде отблизо.
    И ти се питаш:
    Господи, защо?
    И тръгва погледът ти сам нагоре.
    Но Господ се усмихва:
    Няма Бог!
    Мария Магдалена
    не оспори.
    (Александър Белчев)
  • АМИН!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...