Молитва!!!

          Молитва!!!!
------------------------------------

Огорчен и натъжен си легнах.
 - Не вярваш ми, нали?
 Не е и нужно, та теб не те боли!
 Боли, когато рухват надежди светли,
 когато гаснат светлини,
 когато дните стават нощи.
 
 О, как боли! БОЛИ!
 Когато мрак душата ти обземе,
 когато болката сърцето покори!
 Господи! О, как боли!
 Защо така сме устроени?
 Защо измъчваме се един друг?
 Не може ли да сме щастливи?
 
 Не сме ли за това родени?
 Нима родени сме за мъка и страдание?
 За безнадеждност, упование!
 Нима така е по-добре?
 Кому угодно е това?
 Кажи!
 Но, моля те, поне ти ме не лъжи!
 
 Уморих се, Господи!
 Уморих се от страдания, от неволи,
 мъки, предателства, лъжи...
 Уморих се от хорска суета,
 от подлост, женско недоверие
 и мъжко лицемерие!
 
 Да, грешник съм и знам.
 Но това човешко е, нали?
 Да сбъркаш, да простиш!
 Господи, не знам!
 Объркан съм! Смутен! Изпепелен!
 
 Върни ми светлите надежди!
 Върни ми моите мечти!
 Покажи пътеки по-човешки, по-добри!
 С благост ме дари или по-добре ме прибери!