12 дек. 2008 г., 10:55

Молитва!!!

629 0 0

          Молитва!!!!
------------------------------------

Огорчен и натъжен си легнах.
 - Не вярваш ми, нали?
 Не е и нужно, та теб не те боли!
 Боли, когато рухват надежди светли,
 когато гаснат светлини,
 когато дните стават нощи.
 
 О, как боли! БОЛИ!
 Когато мрак душата ти обземе,
 когато болката сърцето покори!
 Господи! О, как боли!
 Защо така сме устроени?
 Защо измъчваме се един друг?
 Не може ли да сме щастливи?
 
 Не сме ли за това родени?
 Нима родени сме за мъка и страдание?
 За безнадеждност, упование!
 Нима така е по-добре?
 Кому угодно е това?
 Кажи!
 Но, моля те, поне ти ме не лъжи!
 
 Уморих се, Господи!
 Уморих се от страдания, от неволи,
 мъки, предателства, лъжи...
 Уморих се от хорска суета,
 от подлост, женско недоверие
 и мъжко лицемерие!
 
 Да, грешник съм и знам.
 Но това човешко е, нали?
 Да сбъркаш, да простиш!
 Господи, не знам!
 Объркан съм! Смутен! Изпепелен!
 
 Върни ми светлите надежди!
 Върни ми моите мечти!
 Покажи пътеки по-човешки, по-добри!
 С благост ме дари или по-добре ме прибери!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...