23 feb 2010, 15:39

Молитва

  Poesía » Otra
680 0 0

Пази ме, Господи, от лоши думи,

пази ме и от лоши помисли,

изгубих се във този болен свят,

уплашена дали ще оцелея.

 

Дали ще оцелея между другите,

превърнала се в лош човек,

забравила доброто и красивото,

отвърнала лице от всичко.

 

Объркана съм толкова, че не разбирам

кое е правилно, къде е нормата,

онази норма, от която

зависи колко си човек.

 

Пази ме, Господи, защото

не мога вече да се пазя,

от ден на ден все повече се пазя,

от ден на ден все повече се плаша,

за себе си, за другите, за всичко.

 

Сама не мога да намеря

посоката и правилния път.

Ти, Господи, ми покажи

какво да правя, накъде да тръгна.

 

Не ми остана нищо друго,

освен да вярвам в теб и да те моля,

а ти ще чуеш, знам го,

дано не трябва дълго да те чакам,

пази ме, вярвам само в тебе!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Моканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...