Пази ме, Господи, от лоши думи,
пази ме и от лоши помисли,
изгубих се във този болен свят,
уплашена дали ще оцелея.
Дали ще оцелея между другите,
превърнала се в лош човек,
забравила доброто и красивото,
отвърнала лице от всичко.
Объркана съм толкова, че не разбирам
кое е правилно, къде е нормата,
онази норма, от която
зависи колко си човек.
Пази ме, Господи, защото
не мога вече да се пазя,
от ден на ден все повече се пазя,
от ден на ден все повече се плаша,
за себе си, за другите, за всичко.
Сама не мога да намеря
посоката и правилния път.
Ти, Господи, ми покажи
какво да правя, накъде да тръгна.
Не ми остана нищо друго,
освен да вярвам в теб и да те моля,
а ти ще чуеш, знам го,
дано не трябва дълго да те чакам,
пази ме, вярвам само в тебе!
© Снежана Моканова Все права защищены