23 февр. 2010 г., 15:39

Молитва

681 0 0

Пази ме, Господи, от лоши думи,

пази ме и от лоши помисли,

изгубих се във този болен свят,

уплашена дали ще оцелея.

 

Дали ще оцелея между другите,

превърнала се в лош човек,

забравила доброто и красивото,

отвърнала лице от всичко.

 

Объркана съм толкова, че не разбирам

кое е правилно, къде е нормата,

онази норма, от която

зависи колко си човек.

 

Пази ме, Господи, защото

не мога вече да се пазя,

от ден на ден все повече се пазя,

от ден на ден все повече се плаша,

за себе си, за другите, за всичко.

 

Сама не мога да намеря

посоката и правилния път.

Ти, Господи, ми покажи

какво да правя, накъде да тръгна.

 

Не ми остана нищо друго,

освен да вярвам в теб и да те моля,

а ти ще чуеш, знам го,

дано не трябва дълго да те чакам,

пази ме, вярвам само в тебе!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Моканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...