11 feb 2004, 16:51

Моля те!

  Poesía
2.5K 1 4

Моля те! Остани!
Не... Не тръгвай сега...
Сляп ще бъда без твойте очи
и изгубен в болна тъма
в светлината на нова зора,
неусещащ красивите дни,
ще боли!
Ах, как ще боли!

Моля те! Остани!
Не... Не тръгвай сега...
Ням ще бъда без твойте ръце,
притихнал от скръб сутринта
след безумен екстаз на нощта
и разкъсано тъжно сърце,
ще боли!
Ах, как ще боли!

Моля те! Остани!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е хубаво, нежно и тъжно.
  • Според мен е много готино!!!!!!!!! пиша ти 6... е може малко да се поизглади на места но и така е добре.... и "нямам сили без твойте ръце" май е по-подходящо, но...
  • Харесва ми като цяло и като изпълнение, но ако ми позволиш ще направя една корекция. "сляп ще бъда без твойте очи" е идеално , но защо по-надолу "ням ще бъда без твойте ръце" да не стане например "нямам сили без твойте ръце", това мисля ще подчертае повече идеята ти.(само едно мое мнение).
  • Има много чувство, но като изпълнение като че ли не е на онова ниво, на което са други твои стихотворения. Но това си ми е лично мнение и не обвързвам никого с него. Гласувам с 5 .

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...