Почувствах те
върху възглавницата си.
С косите
и лицето си,
приласкани някога.
И с очите си,
препълнени
със твойта страст
и хубост.
И със сърцето си,
преливащо
от обич.
Мирисът ти
ме залюля,
издигна ме
и ме хвърли
в сънища
тайни
и явни,
в сънища
сити
и гладни...
Моля те,
докосни се
пак
до възглавницата ми!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Todos los derechos reservados
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
