Почувствах те
върху възглавницата си.
С косите
и лицето си,
приласкани някога.
И с очите си,
препълнени
със твойта страст
и хубост.
И със сърцето си,
преливащо
от обич.
Мирисът ти
ме залюля,
издигна ме
и ме хвърли
в сънища
тайни
и явни,
в сънища
сити
и гладни...
Моля те,
докосни се
пак
до възглавницата ми!
© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
