Почувствах те
върху възглавницата си.
С косите
и лицето си,
приласкани някога.
И с очите си,
препълнени
със твойта страст
и хубост.
И със сърцето си,
преливащо
от обич.
Мирисът ти
ме залюля,
издигна ме
и ме хвърли
в сънища
тайни
и явни,
в сънища
сити
и гладни...
Моля те,
докосни се
пак
до възглавницата ми!
© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
