Момиче, не ти ли омръзна
... да се събуждаш всеки ден с една и съща мисъл...
Момиче, не осъзна ли...
добрите думи в днешно време за малко хора имат смисъл...
Момиче, не разбра ли - Той те иска...
Всеки се влияе от мнение чуждо... не му стиска.
Момиче, не ти ли омръзна да плачеш в нощта,
момчета безброй около тебе да има, а да се чувстваw сама...
Момиче, не искаш ли вече да бъдеш смела?
Да вървиш пак по онзи път, по който беше поела?...
Момиче, не те ли боли да отричаш толкова време...
Да вярваш в лъжата, че добре си без него и той добре е без тебе...
Да се страхуваш да бъдеш обичана отново...
Или сърцето ти да признае още не се чувства готово?
Момиче, не ти ли омръзна да бъдеш добра с всички, а в замяна...
Да говорят зад гърба ти, а в очите ти от комплименти заляна...
Не ти ли омръзна да се правиш красива всяка вечер за непознати
и да говорят за теб от завист хора устати...
Момиче, не ти ли омръзна да даваш Любов и усмивки да всяваш?
Не се ли научи от лоши хора и интригите им да внимаваш?
Защо се нараняваш?
Играчка на съдбата ставаш...
Момиче, не ти ли омръзна...
всеки ден този въпрос си задавам...
Редица ме топлят, а без теб аз ще замръзна.
И вечно влюбена в тебе оставам...
посветено
© Миряна Венелинова Todos los derechos reservados