Момичета,мислете,не плачете!!!
което обичаше, да, толкова силно обичаше,
но той на любовта не отговори,
на сляп и глух за нея се престори.
Очите си за него тя изплака,
очите негови обаче не видяха.
Душата и сърцето си му даде,
но любовта й той безмилостно предаде.
Бе тежко, грозно, непростимо,
за съжаление, дори непоправимо.
Та тя бе само на петнадесет години!
Как щастието и живота ще проклина?
Момичета, мислете, не плачете!!!
Дали си струва да се бяга след момчета?
Нали мъжът и автобусът си приличат.
Един отиде ли си, два след него тичат!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Яница Ботева Todos los derechos reservados
