27 мая 2007 г., 11:14

Момичета,мислете,не плачете!!!

1.2K 0 7
Тя беше едно петнайсетгодишно момиче,
което обичаше, да, толкова силно обичаше,
но той на любовта не отговори,
на сляп и глух за нея се престори.

Очите си за него тя изплака,
очите негови обаче не видяха.
Душата и сърцето си му даде,
но любовта й той безмилостно предаде.

Бе тежко, грозно, непростимо,
за съжаление, дори непоправимо.
Та тя бе само на петнадесет години!
Как щастието и живота ще проклина?

Момичета, мислете, не плачете!!!
Дали си струва да се бяга след момчета?
Нали мъжът и автобусът си приличат.
Един отиде ли си, два след него тичат!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яница Ботева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е сладко!харесва ми!има много истина в него!
  • Ние големите ревем та се тръшкаме , та какво остава децата....Ще пореват пък ще спрат - като нас мъчно ни е па като пекне слънцето се усмихнем.
  • Каквото и да им кажеш на петнадесетгодишните, все тая! Нали това е то - опита! Стига да не се стига до крайности, разбира се!
    Поздрави!
  • Истинските жени и истинските мъже са малцинство, Яница. Повечето е пълнеж.
    Поздрави!!!
  • Поздравление! Съгласна съм с тебе.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....