19 ene 2013, 23:30

Момичето, което си играе с огъня... 

  Poesía
564 0 1

Празен огън гори

без капка изгрев.

Красива рана боли

в столетен напев.

 

Пламък и болест

горят оголени крила.

Когато подарената младост

студена е била.

 

Към огъня тръгвам

без бащино лице.

Тесните прегради огъвам

с гневно сърце.

 

Разруха ме очаква,

течение без бряг.

Плачът замлъква,

но повтарям всичко пак!

 

 

© Нели Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??