Момичето, което си играе с огъня...
Празен огън гори
без капка изгрев.
Красива рана боли
в столетен напев.
Пламък и болест
горят оголени крила.
Когато подарената младост
студена е била.
Към огъня тръгвам
без бащино лице.
Тесните прегради огъвам
с гневно сърце.
Разруха ме очаква,
течение без бряг.
Плачът замлъква,
но повтарям всичко пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Асенова Всички права запазени
