14 ago 2007, 11:05

Момичето от приказката

  Poesía
1.5K 0 0

След години приказки ще има
за момиче, влюбено във теб,
за стихове, изписани със рима,
за любов, извезана във ред.


Момиче, влюбено до лудост,
което прощавало всяка вина,
стискало зъби със грубост,
търсейки опорната си стена.


Но заслужавало си е това,
за нещо силно да се бори,
за чувството на любовта
болката си да стовари.


Защото теб обичало е то.
Ти единствен, красив и мил,
което и златното перо
във стих не би тъй преродил.


И в огледалото ти двойник няма,
и то не може да те сътвори,
а ако го има, значи е измама,
защото живота единствен те роди.


Така за това момиче бил си ти
неповторим, необикновен и скъп.
Сега то гине в хорските мълви,
без собсвената си мила плът.


Живее то във този стих само
и във приказките, измислени преди.
В сърцето му, изпълнено с добро,
има твоите неизчезнали следи...


Но душата на това момиче в мен е
и все още в мене съществува,
и мисълта за теб мой лек е,
докато сърцето на любовта ми робува!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...