След години приказки ще има
за момиче, влюбено във теб,
за стихове, изписани със рима,
за любов, извезана във ред.
Момиче, влюбено до лудост,
което прощавало всяка вина,
стискало зъби със грубост,
търсейки опорната си стена.
Но заслужавало си е това,
за нещо силно да се бори,
за чувството на любовта
болката си да стовари.
Защото теб обичало е то.
Ти единствен, красив и мил,
което и златното перо
във стих не би тъй преродил.
И в огледалото ти двойник няма,
и то не може да те сътвори,
а ако го има, значи е измама,
защото живота единствен те роди.
Така за това момиче бил си ти
неповторим, необикновен и скъп.
Сега то гине в хорските мълви,
без собсвената си мила плът.
Живее то във този стих само
и във приказките, измислени преди.
В сърцето му, изпълнено с добро,
има твоите неизчезнали следи...
Но душата на това момиче в мен е
и все още в мене съществува,
и мисълта за теб мой лек е,
докато сърцето на любовта ми робува!
© Няма значение Todos los derechos reservados