Напомня ми за себе си момичето отсреща. Не мога да я утеша.Или поне не днес. Нещастна е.Навярно чака да и кажа нещо. Различна е.Захвърлила достойнство,воля,чест.
Не съм я виждала така спокойна. Не говори и не се усмихва. Тишината бе за нея непристойна. Сега поема дъх и пак утихва.
Изплака си очите примирена, Усмивката до кръв сама издра. От камъка сега е по студена, и сякаш мъртва е във вечността душа.
Но чакай!Не!Не си отивай още, момиче близко или непознато, дали се лъжа или нощем, в огледалото говоря с мен самата?
Много е интересно и те поздравявам! Две неща,върху които да помислиш, ако желаеш - 1)да замениш "непристойна" с друга дума, защото заради римата май е жертвано съдържанието; 2)"...и сякаш мъртва е във вечността душа."- душата нали е безсмъртна, може нещо като "...и сякяш е видение от вечността, душа.."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави от мен!