bloody_angel (Владислава Генова)
104 140
13.03.2006 г., 12:21 ч.

Момичето в огледалото 

  Поезия
1595 0 13
         Момичето в огледалото

Напомня ми за себе си момичето отсреща.
Не мога да я утеша.Или поне не днес.
Нещастна е.Навярно чака да и кажа нещо.
Различна е.Захвърлила достойнство,воля,чест.

Не съм я виждала така спокойна.
Не говори и не се усмихва.
Тишината бе за нея непристойна.
Сега поема дъх и пак утихва.

Изплака си очите примирена,
Усмивката до кръв сама издра.
От камъка сега е по студена,
и сякаш мъртва е във вечността душа.

Но чакай!Не!Не си отивай още,
момиче близко или непознато,
дали се лъжа или нощем,
в огледалото говоря с мен самата?

© Владислава Генова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Влади,хареса ми!щ
    Поздрави от мен!
  • Супер ееееее! 6!!!!!
  • Ей,Пепи,да нямаш и ти нещо публикувано и аз да не знам?
  • тази в огледалото сьм аз!!!!!6
  • Страхотно е и знам,че е много искрено!Казвам го не само защото те познавам и те обичам!Истина е!
  • 666666666 и още 66666
  • ХАРЕСА МИ...
  • Невероятно е ! Истинско !
  • Много е интересно и те поздравявам! Две неща,върху които да помислиш, ако желаеш - 1)да замениш "непристойна" с друга дума, защото заради римата май е жертвано съдържанието; 2)"...и сякаш мъртва е във вечността душа."- душата нали е безсмъртна, може нещо като "...и сякяш е видение от вечността, душа.."
  • Браво!Браво!6!
  • Влади,поздрав!Стихът ти е невероятен!!!/6/
  • Браво, Влади! Абсолютно заслужено ти слагам 6!
  • Супер!няма какво повече да кажа!6 от мен
Предложения
: ??:??