18 may 2014, 11:23

Монета

  Poesía
724 0 7



За N-ти път сърцето се поряза.
Претръпнало, заплака без сълзи.
Едно парче от счупената ваза
започна по душата да пълзи.
Раздираше безжалостно остатъка
от капките на моето доверие.
Не знам защо от болка не заплаках.
Навярно вярвах в старо суеверие,
че счупеното - щастие довежда.
Или пък, щом проливен дъжд вали -
изгрява после слънчева Надежда.
Наивна оптимистка съм, нали?
Сега лети във въздуха монета
наместо мен решение да вземе...
Дано от някой гарван бъде взета!
... Аз вече знам какво да предприема.

 

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...