4 ago 2006, 11:28

Мониторът,който знае всичко за мен... 

  Poesía
610 0 10
В Призрачна нощ.
Телевизорът син.
Говори без звук.
Казвам му:
- Нe знаеш почти нищо за мен.
- Така ли? Нима?
Приятел,ние имаме камери,
сателити и светофари.
Микрофони,чипове,
Джи пи ес системи,
схеми,
Спътници…
Следим пътници!
Като тебе!
Не можеш да се измъкнеш!
Милиарди очи те следят
и повярвай ми, зная всичко!
Зная спиш ли, с кого,къде.
Кога ставаш,кога пишеш,
какво пишеш.
Говориш ли, с кого и колко време…
Всичко зная, мой човек!
Кога си роден и къде ...
Всичко зная!
- Да, да ...Вие сте модерните копелета!
Вие протрити от жици и кабели...
С промити мозъци,
с лица –монитори.
Всички вие, които убивате,
които мразите човека...
Знаете всичко,нали?!
А знаеш ли, нещастнико...
Знаеш ли поне малко за онази болка –
болката в “познатото ти” мое сърце?
Знаеш ли как плаче всичкото ми,
когато се смее обвивката на онзи тъп виц?!
Да,същата тази обвивка,
която виждаш във своите камери!
А какво е в сърцето,
в душата на онази малка Адил?!
Която живее в Ливан,
в Пакистан,
в Израел...
Която беше в Беслан, -
в онова проклето училище!
Която плаче в Ирак,
която се смее в Париж,
Адил,
която видя Кулите да пропадат със трясък,
със крясъци в другия свят?!
Знаеш ли ти за Адил?!
- Още не.Но работим и скоро,приятел...
Съвсем скоро ще влизаме във душата ти!
Не се съмнявай в това!Скоро!
Спирам екрана.
В призрачно утро.
Телевизорът сив.
Мълчи.
Мълчи и моето сляпо ридание...
Мълчи утрото...
И искам да зная
защо Адил не се смее,
а и тя някъде
тихо мълчи...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да В., както и ти!
    Хенри, има доста есе и разказ в това хубаво сгихотворение.
  • Благодаря на всички!Хе, Вестин,не, телевизорите са средство на Утопията.Опитват се, да...Ще успеят ли? Ще видим...Благодаря!Хенри
  • Страхотно е Хенри, но тези телевизори, всъщност не са ли хора, като мен и теб, като Мая, Джени и Атанас... постепенно ни превръщат в кутии за "верни", разрешени факти. Поздрави!
  • Ех, Човеко!
  • Благодаря ви!Хенри
  • Оставаш верен на себе си и на будната съвест както винаги! Браво Хенри!
  • Да така е, Хенри, всезнаещият телевизор обявява фактите. Еди къде си станало еди какво си: факти факти... Без емоции, без усет за болката влиза в мозъците ни. Настръхвам от думите ти: "Съвсем скоро ще влизаме в душата ти!"
    Знае ли човек докъде може да стигне в саморазрушението си?!
    Стана ми тихо...
    Поздрав!
  • "Да,същата тази обвивка,
    която виждаш във своите камери!
    А какво е в сърцето,
    в душата на онази малка Адил?!"
    Поздравления Хенри!
    Не може да види, какво е в душата ти даже със чипове и спътници!
    Ти оставяш във всеки стих по-малко от нея Хенри!И затова са толкова истински и проникващи!
  • неподражаем стил, сила и реалност - Ханк!
  • Хенри-това отново си ТИ!
    Не мога да сбъркам-много,много силен и трогателен стих!
    Благодаря ти!
Propuestas
: ??:??