Монолог

Изкуството е огледало,

пред което всичко, не само

реалното би се припознало,

щом себе си в него е видяло,

и поне малко би отдало ...

Както Стрелча, първата ми сцена,

показала ми мястото което трябва да заема.

В своя интерес с погледа унесен,

от мисълта на идеите съм понесен

и вълните в злощастния ми час,

също както публика пред сцена,

притихнали са от играта,

която ги обзема.

От действие за слово

пише се моята съдба,

в отклик на чувствата в душа,

произнасям реплика след реплика...