Монолог
742
0
0
Изкуството е огледало,
пред което всичко, не само
реалното би се припознало,
щом себе си в него е видяло,
и поне малко би отдало ...
Както Стрелча, първата ми сцена,
показала ми мястото което трябва да заема.
В своя интерес с погледа унесен,
от мисълта на идеите съм понесен
и вълните в злощастния ми час,
също както публика пред сцена,
притихнали са от играта,
която ги обзема.
От действие за слово
пише се моята съдба,
в отклик на чувствата в душа,
произнасям реплика след реплика...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рашко Марков Всички права запазени
