23.02.2017 г., 0:03 ч.  

Монолог 

  Поезия » Философска
589 0 0

 

 

Изкуството е огледало,

пред което всичко, не само

реалното би се припознало,

щом себе си в него е видяло,

и поне малко би отдало ...

Както Стрелча, първата ми сцена,

показала ми мястото което трябва да заема.

В своя интерес с погледа унесен,

от мисълта на идеите съм понесен

и вълните в злощастния ми час,

също както публика пред сцена,

притихнали са от играта,

която ги обзема.

От действие за слово

пише се моята съдба,

в отклик на чувствата в душа,

произнасям реплика след реплика...

 

 

 

 

© Рашко Марков Всички права запазени

(Монолог от пиесата "В дълбочината" от Мастил - псевдоним на Рашко Иванов Марков)

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??