Монолог на гневната зимна улица

eres (Роза Стоянова)
35 197

1 mar 2013, 19:02

Poesía » Civil

1321 0 5

Монолог на гневната улица

Отмествам на дните

воденичните камъни.

Всеки ден все по-тежки и остри.

Силица не ми остана.

Зная - нищо добро не ме чака

и утре, и после.

Надеждата, дърво одрусано,

се кани да ме напусне.

Душата ми е

изтърбушен самар на магаре.

А трябва да стискам зъби.

Нямам право да се предавам.

(Дори да се гръмна!)

Господ не позволява.

Освен ако не го стори

някой себеподобен

в тъмното

за жълти стотинки,

останали в джоба ми.

Не мога и да избягам.

А и къде?

Научи ме тогава на едно поне,

Господи:

Как да смиря душата си?

Как да гледам в очите децата си?...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.