24 sept 2007, 21:11

МОНОЛОГ НА... ЛИРИЧЕСКАТА 

  Poesía
905 0 26
 

Аз съм една такава...

много особена.

Имам  силна кръв,

с която

пукам вените на всяка

любов,

щом изригне в сърцето ми.

Напук го разцепвам.

Да изригне лава.

Да гори, да клокочи,

а аз... неистово да се радвам.

Когато птицата чертае,

чертае вътре

с крила

белезите ми...

За да питам после -

Защо го сторих?

Зная много думи. И

думата обичам зная...

И мога!

Но този страх?

Затова бягам. Като

луда бягам... От оная

с раните.

Опитвах да чупя бамбук.

А той се огъва... И удря.

После...

После боли, много боли!

Когато ме стегне възела

и вълците ми запрепускат

през дните...

Спирам вятъра.

И

променям всичките му

посоки,

щом  надеждите ми

решат да умират...

И стане студено, студено.

Тогава... За спасение...

В светулки  превръщам

всички дяволски тръни в мен.

Смъквам особената си кожа,

щом заблъска дъжд в очите ми.

И... Започвам да пея.

Напук.

Тъжно да пея.

Песните ми се процеждат,

през  последните

листи на оголелите клони...

И заглъхват тихо.

Не ви ли дъхат на есен?

На моята есен?

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ми не!
    Тъга,меланхолия,може би малко инцидентна скука или неудовлетвореност от някой току що изтекъл миг...
    По-скоро на вечер, която иска да си легне,да си пусне музика и да си почине до сутринта.
    А сутринта да дойде свежия хлад, настръхнал за живот...
    Ей такива работи.
    Есен?Хубав сезон!Обаче това с кожата, дето я смъкваш, ми напомня по-скоро за ново начало.
    Извинявай за многословието...
    Поздрав!
  • Чудесен стих! Поздравления!
  • И

    думата обичам зная...

    ех, Вес*
  • Не ви ли дъхат на есен?
    На моята есен?

    Много силно те прегръщам Веси...
    невероятно близка те чувствам...
  • Прегръщам те, Веси, и за есента ти и за всички хубави неща, които чета от теб! Има още много да уча от лирическата ти!
  • Бих изгледал спектакъла с този монолог Веси.Толкова е въздействащ, че май ще трябва да го науча за да го казвам на тия които не могат да го прочетат.Поздрави!
  • О!Веска,прекрасно е!Усещам се в стиха ти!Силна прегръдка!
  • лирическата... ела да си направим диалог, имаш рамо
    Веси, добра си с думите, много!
  • Моята лирическа ви БЛАГОДАРИ...много!
  • Силна, горда жена си, радвам ти се чрез стиховете!!!
    Поздрави!!!
  • Страхотен стил и изпълнение!
  • Разбиващо силен монолог, Веси!!! Поздрави!!!
  • Възхитително...
  • Силно! Истинско!
    Царица си на монолога Веси!
    Чета, чета...и не спирам...
    Възхищения и прегръдки!
  • Убийствен монолог...!
  • Поздрав, Веси! Чудесен е стихът!
  • Не ми дъхат на есен, защото...
    "Зная много думи. И
    думата обичам зная..."
    Така каза Веси!!!

  • Ех, Веси... И ти си силна, и поезията ти е силна! Поздрави!
  • Силно! Прекрасно и напук! хенри
    П.П. Извинявай, може би не е мястото тук, но гледам снимката ти на профила. Това куче, запътило се към тото пункта зад теб ме убива.) поздрави!
  • Обичам горчивия дъх на есента.И стиховете ти също!!!
  • Поздравления, Веси!!!
  • Браво!
  • Прекрасна си и в тъгата си...
    Моите поздравления, Веси!!!
  • Не,не ми дъхат на есен,а на болка ми дъхат,а това няма нищо общо със сезоните!
    Прекрасно пишеш Веси!
  • "Тогава... За спасение...

    В светулки превръщам

    всички дяволски тръни в мен"

    Поздравления!Много силен стих!
  • Зная много думи. И
    думата обичам зная...
    И мога!
    Но този страх?
    Затова бягам...
    * * *
    Силно! Прегръдка, Веси!
Propuestas
: ??:??