7 nov 2013, 23:43

Монолог с Господа

  Poesía
1.2K 0 4

Господи!
Измори ме ти, да знаеш!
Не спираш ти да ни товариш.
Не спираш ти и за една почивка.
Тормозиш ни.
И не знам?!?
Удоволствие ли?
Задължение ли?
Изпит ли?
Какви са всъщност твойте планове, идеи?

Ще си казвам аз, че това е само за добро!
Че каляваш нашите души.
Явно път дълъг има да се върви.
Още и още.

Ще си казвам аз, че това със сила ни дарява!
Ще си казвам аз, че това изпит е!
Това ще бъде моят двигател!
Това надявам се да устои!?!
На всичките злини?
На всичките добрини?
На всичко, което хвърлиш ти!?!

Не спираш ти да ни изпитваш!
Давай! Продължи!

Сърцето! Само не знам?
Колко ли ще издържи?

И все пак благодаря Ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Гюров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Напълно съм съгласна със Стефан Янев - Бог ни изпитва, защото ни обича! Нима не са го правили и родителите ни? Това е тема, която много ме вълнува, затова се спрях тук, прочетох и харесах! Хубаво стихотворение!
  • Господ изпитва ония, които обича.
  • Вечните въпроси, които вълнуват човечеството. Поздравления!
  • Валентин,хубави въпроси си задаваш,това че страдат хората е в следствие на тяхното поведение на земята.Бог е любов и той, неможе да те товари, по-вече от колкото можеш да понесеш,той обича своето творение и се грижи за него.Младостта ти е върховен двигател ,за преосмисляне на житейските ти постъпки,върви с любов в душата и ще видиш, калко е красив света.Поздравявам те!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...