MrGyurov (Валентин Гюров)
20 5
7 нояб. 2013 г., 23:43

Монолог с Господа 

  Поэзия
987 0 4

Господи!
Измори ме ти, да знаеш!
Не спираш ти да ни товариш.
Не спираш ти и за една почивка.
Тормозиш ни.
И не знам?!?
Удоволствие ли?
Задължение ли?
Изпит ли?
Какви са всъщност твойте планове, идеи?

Ще си казвам аз, че това е само за добро!
Че каляваш нашите души.
Явно път дълъг има да се върви.
Още и още.

Ще си казвам аз, че това със сила ни дарява!
Ще си казвам аз, че това изпит е!
Това ще бъде моят двигател!
Това надявам се да устои!?!
На всичките злини?
На всичките добрини?
На всичко, което хвърлиш ти!?!

Не спираш ти да ни изпитваш!
Давай! Продължи!

Сърцето! Само не знам?
Колко ли ще издържи?

И все пак благодаря Ти!

© Валентин Гюров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Напълно съм съгласна със Стефан Янев - Бог ни изпитва, защото ни обича! Нима не са го правили и родителите ни? Това е тема, която много ме вълнува, затова се спрях тук, прочетох и харесах! Хубаво стихотворение!
  • Господ изпитва ония, които обича.
  • Вечните въпроси, които вълнуват човечеството. Поздравления!
  • Валентин,хубави въпроси си задаваш,това че страдат хората е в следствие на тяхното поведение на земята.Бог е любов и той, неможе да те товари, по-вече от колкото можеш да понесеш,той обича своето творение и се грижи за него.Младостта ти е върховен двигател ,за преосмисляне на житейските ти постъпки,върви с любов в душата и ще видиш, калко е красив света.Поздравявам те!
Предложения
: ??:??