Разбито съм. Говоря си само.
А всъщност викам, но съм все нечуто.
Не съм сърце, а непрочетено писмо
пулсиращо във сЪлзите на шута.
Разпадам се, тъй както листопад
оголва клоните във късна есен,
така безлистен е и моят свят,
в нечутата ми, може би, последна песен.
Гърдите мъжки не са вече дом,
а са капан за моите страдания,
и всеки пулс е с нотите на стон
по петолинията на моите ридания. ...