21 jul 2004, 14:51

Море

  Poesía
1.6K 0 1
Дълго чаках тези дни.
Сънувах, че сме двама- аз и ти,
споделящи покоя на бурните вълни,
но от този сън не остана и прашинка дори.

Днес тъгувах много.
Не знам дали вината е във теб
или съдбата ме наказа строго,
за да пиша този морски ред.

Обикнах аз морето,
всеки слънчев лъч е част от мен.
Не мога да докажа на сърцето,
че не те обичам във този ден.

Вероятно много заслужаваш,
но аз изгубих те тъй лесно.
Нека с нея своя път да провървяваш,
нищо, че за теб сияе сърцето ми проклето.

Oпитвах да забравя тез спомени солени,
но от тях роди се любовта.
Беше тъй прекрасно, че вълните с тебе бяха споделени,
не усетих що е болка и тъга.

Без теб не можех спокойно да заспя,
ти беше смисълът на всичко мое.
Опитвах под крилото твое сърцето си да приютя,
защото без тебе то само е.

Нямам си идея дали прозря,
че по следите твои аз
ден след ден сама вървя,
надявайки се да ми подадеш ръка.

Ти беше първото момче-
дар от синьото море,
което успя да грабне моето сърце,
а сега го търся, протягайки безпомощно към теб ръце.

Мечтаех за това лято силно.
Нали твърдеше, че до тук всичко беше,
но не ти ли става милно
как в косите ми нежно като бебе спеше!

Успя ли да забравиш милувката моя,
изтри ли вече всяка тръпка?
Ще отречеш ли, че бях прашинката светла в покоя
и искрицата жарка, пробождащата те със всяка твоя стъпка?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Луканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По-добро е като изграждане от преднотоМакар пак да не съгласуваш ритъм,поне римата не е толкова еднообразна!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...