Стоя на скалата и наблюдавам морето,
отсреща стоеше ти -красиво, но тъжно Божие създание. Сълзи проливаш в морето,
нещо ти тежи на сърцето?
Без да мисля, провикнах се аз!
Не си струва сълзи да рониш,
съдбата ти - такава е !
Примири се и напред продължи!
Лошите миси загърби,
камъка от гърдите си изхвърли.
Сърцето ти знам, разбива се, като вълните в скалите, на синьото море.
Но в това море, колко живот има, не го убивай!
Потопи се в него, почувствай, че си жива. ...