9 авг. 2017 г., 00:43

Море

1K 1 0

Стоя на скалата и наблюдавам морето,

отсреща стоеше ти -красиво, но тъжно Божие създание. Сълзи проливаш в морето,

нещо ти тежи на сърцето?

 

Без да мисля, провикнах се аз!

 

Не си струва сълзи да рониш,

съдбата ти - такава е !

Примири се и напред продължи!

Лошите миси загърби,

камъка от гърдите си изхвърли.

 

Сърцето ти знам, разбива се, като вълните в скалите, на синьото море.

Но в това море, колко живот има, не го убивай!

Потопи се в него, почувствай,  че си жива.

 

Ти ми се усмихна и си тръгна!

От тогава всеки ден наблюдавам морето,

запазило твоя образ.

Теб те няма,но тъгата остана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Русенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...