5 ene 2019, 18:35

Море на живота

  Poesía
822 1 0

Точно когато се науча да плувам

водата изчезва,

морето пресъхва.

Необятната празнина пак е пред мен,

простира красотите си,

преливат страхове и вълнения, 

реят се надежди.

Денят отново среща нощта,

слънцето мъгла го скрива.

 

Има ли вяра в този пейзаж,

ще има и надежда на хоризонта.

Любовта надвива черните вълни,

бриза запява отново.

Знам, че мога да го преплувам

необятното море на живота.

Вълните бутат ръцете ми,

вярата ги крепи на повърхността.

Любовта разбива черните облаци,

мъглата потъва дълбоко.

Жадните ми очи виждат сушата,

копнеят да я целунат.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Radiyana Todos los derechos reservados

27.12.2018

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...