Точно когато се науча да плувам

водата изчезва,

морето пресъхва.

Необятната празнина пак е пред мен,

простира красотите си,

преливат страхове и вълнения, 

реят се надежди.

Денят отново среща нощта,

слънцето мъгла го скрива.

Има ли вяра в този пейзаж,

ще има и надежда на хоризонта.

Любовта надвива черните вълни,

бриза запява отново.

Знам, че мога да го преплувам

необятното море на живота.

Вълните бутат ръцете ми,

вярата ги крепи на повърхността.

Любовта разбива черните облаци,

мъглата потъва дълбоко.

Жадните ми очи виждат сушата,

копнеят да я целунат.