14 feb 2015, 22:47

Морска история

  Poesía » Otra
554 0 1

Морска история

 

Пак е нощ, лятна и красива,

задушен въздух ме гори.

Разхождам се по плажа като самодива

и само вятър роши дългите коси.

Чуваш ли вълните как се сливат

със пясъка и тихичко шумтят,

копнеят сякаш нещо да ми кажат,

но все мълчат, мълчат..

Виждаш ли, небето как е притъмняло

на фона на красивото море

сякаш цял живот мечтало

живота си от тук да създаде.

Сядам пак на пясъка изстинал

гледам в този полумрак,

но не е страшно, че е тъмно

дори ще искам да го видя пак.

Пяната по пръстите се стича,

пясъкът със стъпки не личи,

а този блян така прилича 

на сбъднат сън на мойте мечти.

Тръгвам аз по пясъка тъй мокър,

вятъра подшушва отстрани

с него ще дочакам изгрева,

с него ще остана до зори.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Познавам морето, в момента е малко по... недобронамерено, но е може би е защото му е студено и когато се позатопли, вероятно пак ще заприлича:
    "на сбъднат сън на мойте мечти."

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...