Морска история

Пак е нощ, лятна и красива,

задушен въздух ме гори.

Разхождам се по плажа като самодива

и само вятър роши дългите коси.

Чуваш ли вълните как се сливат

със пясъка и тихичко шумтят,

копнеят сякаш нещо да ми кажат,

но все мълчат, мълчат..

Виждаш ли, небето как е притъмняло

на фона на красивото море

сякаш цял живот мечтало

живота си от тук да създаде.

Сядам пак на пясъка изстинал

гледам в този полумрак,

но не е страшно, че е тъмно

дори ще искам да го видя пак.

Пяната по пръстите се стича,

пясъкът със стъпки не личи,

а този блян така прилича 

на сбъднат сън на мойте мечти.

Тръгвам аз по пясъка тъй мокър,

вятъра подшушва отстрани

с него ще дочакам изгрева,

с него ще остана до зори.