Feb 14, 2015, 10:47 PM

Морска история

  Poetry » Other
552 0 1

Морска история

 

Пак е нощ, лятна и красива,

задушен въздух ме гори.

Разхождам се по плажа като самодива

и само вятър роши дългите коси.

Чуваш ли вълните как се сливат

със пясъка и тихичко шумтят,

копнеят сякаш нещо да ми кажат,

но все мълчат, мълчат..

Виждаш ли, небето как е притъмняло

на фона на красивото море

сякаш цял живот мечтало

живота си от тук да създаде.

Сядам пак на пясъка изстинал

гледам в този полумрак,

но не е страшно, че е тъмно

дори ще искам да го видя пак.

Пяната по пръстите се стича,

пясъкът със стъпки не личи,

а този блян така прилича 

на сбъднат сън на мойте мечти.

Тръгвам аз по пясъка тъй мокър,

вятъра подшушва отстрани

с него ще дочакам изгрева,

с него ще остана до зори.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Познавам морето, в момента е малко по... недобронамерено, но е може би е защото му е студено и когато се позатопли, вероятно пак ще заприлича:
    "на сбъднат сън на мойте мечти."

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...