12 nov 2017, 13:10

Морска пяна

  Poesía » Otra
816 0 3


вълни прииждат към брега
понякога вълните ни обръщат
във неочаквани посоки
вълните всъщност са годините
които отминават но пак остава
остава пяна след вълните
а пяната е като спомена
и аз събирам тази морска пяна по брега
подреждам спомени за любовта
целувките и шепота
притихващ в ударите на сърцето
когато падах от прииждащи вълни
и с падането си те наранявах

а раните тогава не боляха
понякога вълните ни събарят
понякога обръщат ни 
във неочаквани посоки
но пак остава пяната след тях

а ние бяхме много млади за да знаем
че болката ще дойде след това

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...